Синдромът на хроничната умора е болестно състояние, което се характериза с дълго продължило във времето чувство на изтощение. В този период на изпитване на постоянна умора е характерно да се появят оплаквания като главоболие, често повтарящи се възпаления на гърлото, болки в мускулите и ставите, влошена памет и нарушена способност за концентрация.


По принцип ежедневното чувство на умора, което се появява независимо от часа на деня и натовареността, се смята за признак на психо-емоционално разстройство. 


Синдромът на хроничната умора може да се появи изведнъж или да се проявява често в даден период от време. За разлика от липсата на сили, които се изпитват след заболяване, например грип, продължава дълго – най-малко 6 месеца, често години.


Въпреки многото дискусии за причините за хроничната умора, те все още не са ясни. Това, което е известно на медиците, е че по-често от състоянието се оплакват жените от европеидната раса между 24-49 години. За съжаление, Синдромът се открива и при деца на 12 години, макар и рядко. От него не са предпазени и представителите на силния пол.


През 1994 г. Се приема решение, с което наименованието на това заболяване да остане Синдром на хроничната умора докато не се открие причината за него. Приема се за заболяване заради продължителния нехарактерен период на физическо и нервно-психическо безсилие.


От синдрома страдат между 4-9 на всеки 100 000 уши, въпреки че се смята, че това число е много под реалното заради затрудненията, които се отчитат при поставянето на диагнозата и разбирането на състоянието.


Състоянието не се смята за ново, макар че бележки за него се откриват едва от 1930 г. Започва да се дискутира в научната общност от 80-те години на миналия век. Няколко научни статии от този период търсят причините за състоянието в по-високите стойности на антитела към един от херпесните вируси – Епщайн-Бар вирус, тъй като отчитат, че то се срещат много често при хора, които са прекарали инфекциозна мононуклеоза.


Дали Епщайн-Бар вирусът е виновен за хроничната умора обаче, е много спорен въпрос. Високи стойности на  антитела при прекарали инфекциозна мононуклеоза могат да се открият, но могат и да не се открият. Още повече че самото заразяване с вируса може да не доведе до развитие на мононуклеоза, да се отчетат само симптоми на лека настинка или дори да остане безсимптомно.
 



Как да разпознаем Синдрома на хроничната умора?
Състоянието обикновено се проявява внезапно, но има случаи в които преди умората да стане част от живота, се появява от време на време. В една трета от случаите се появява след прекарана респираторна, стомашно-чревна или друга остра инфекция. В други се изява след емоционален срив, травма, операция...
Усещането на умора при синдрома е налице независимо от времето за отдих и прекараните часове сън. Може да е придружено от:

  • с интензивно главоболие,
  • нарушена краткосрочна памет и способност за концентрация,
  • чести възпаления на гърлото,
  • мускулен дискомфорт и болка,
  • болка и подуване на ставите,
  • повишена чувствителност на лимфните възли.


Симптомите варират при всеки различно. Състоянието може да е придружено от депресия или тревожно разстройство, но трябва да се отбележи, че в 3/5 от случаите не се отчита наличие на депресия или психично заболяване.


Резултатите от изследвания показват, че страдащите от синдрома по-често отколкото останалите страдат от алергия. Препоръките при тях е при симптом на алергия тя да се лекува веднага и да се избягват причинителите. Съветът е адекватен и в обратна посока – хората с алергия да избягват състояния на преумора.


Въпреки че синдромът на хроничната умора продължава дълго, заболяването не е прогресиращо, т.е. По-тежкият период за страдащите са първите една или две години. След това настъпва период на стабилизиране, като следват периоди на нова поява на състоянието и  съответно подобряването му.